Да се оставим на инерцията към глобално климатично бедствие или да свалим парниковите емисии наполовина още през това десетилетие. Това е изборът, който очертава последният научен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), публикуван на 4 април. Времето за решения обаче изтича. До 2025 светът трябва да е достигнал пика на въглеродните си емисии, а до 2030 - да  преструктурираме икономиката, бизнесите и обществата си така, че да ограничим повишаването на глобалната температура до не повече от 1,5°C над нивата преди Индустриализацията.

Задачата е трудна, но има поводи за оптимизъм. Цените на енергията от възобновяеми източници падат драстично. Електричеството, произведено от Слънцето, е поевтиняло с 85% за мегаватчас само в десетилетието до 2019-та. Фотоволтаичните инсталации са се увеличили с 10 пъти. Вятърната енергия е поевтиняла с 55%, а производството на батерии и съхранението на енергия вече е с 85% по-евтино. 

Изваждането на въглеродния диоксид от индустрията е възможно, макар и трудно. Намаляването на емисиите има потенциал да насърчи въвеждането на кръгов подход към ресурсите, трансформация на производствените процеси, включване на енергоносители с нулеви или ниски емисии като водорода.

Наред с това светът се е сдобил с по-добри регулации за ограничаване на парниковите газове през последното десетилетие. През 2020 година такива закони има вече в 56 държави, сред които и България. Тези страни обхващат 53% от глобалните емисии. Към 2020 година 20% от глобалните емисии вече са обект на таксуване или са част от схемата за търговия с емисии. Всичко това е допринесло за повече инвестиции в нисковъглеродни технологии и инфраструктура, до повече енергийна ефективност и до известно ограничаване на обезлесяването.

Инвестициите в един нисковъглероден свят обаче са 6 пъти по-малко, отколкото би било нужно за постигане на целта от Парижкото споразумение за задържане под 1,5°C. Общите емисии от човешката дейност продължават да растат. От генерираните за последните близо два века, цели 17% (около 410 млрд. тона СО₂) се падат само на предходното десетилетие. Тенденциите показват, че действащите към момента национални ангажименти не са достатъчни да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C.

За да спре покачването, е необходимо още в следващите 3 години концентрацията на парникови газове в атмосферата да спре да расте. След това емисиите трябва да намалеят с между 73 и 98% до 2050 година, а за да се случи това, светът до тогава трябва да се откаже от фосилните горива. Да елиминира 95% от въглищата, 60% от петрола и 45% от потреблението на газ спрямо нивата от 2019. Емисиите от транспорта трябва да намалеят с 60%. Тези от метан да паднат с една трета. Всички сектори на глобалната икономика, от транспорт и енергетика до строителство и производство на храни, трябва да претърпят бърза и категорична промяна. 

До 7 млрд. тона парникови газове годишно могат да бъдат спестени с опазване, възстановяване и правилно управление на горите и естествените екосистеми, както и с мерки по ограничаване на обезлесяването. С до 4 млрд. тона пък може да допринесе устойчивото управление в земеделието и животновъдството, с мерки за поглъщане на въглерод чрез агролесовъдни системи, отговорно управление на почвите и други. Промени по отношение на храненето, хранителните отпадъци и употребата на био материали може да намали парниковите емисии с още 2 млрд. тона годишно. Такива мерки могат да ограничат значително въглеродните емисии, но те не са способни да компенсират липсата на действие или забавянето в останалите сектори.   

Икономическият просперитет и благоденствието на българското общество в следващите години ще са в пряка зависимост от готовността ни да действаме бързо и решително в посока на зелена трансформация. Агресивната политика на Русия и поддържаната целенасочено с години енергийна зависимост на страната ни още по-категорично затвърдиха необходимостта от този отдавна закъснял процес. 

Пътят към постигане на нулеви емисии минава през фундаментална промяна в поведението, през преориентиране на икономиката ни, промяна в работата на институциите, на бизнеса, на местните общности и през активно включване на гражданското общество. България е способна да поеме по този път, да бъде инициатор на тези процеси в региона. Справянето с климатичната криза и постигането на енергийна независимост от своя страна ще бъдат източник на редица социални и икономически ползи за страната ни. 

Пълният доклад може да бъде намерен тук: https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg3/

Видео: https://www.youtube.com/watch?v=WFSP-aoqzU4&t=2s